На 20 април 1876 г. един 25-годишен младеж поема отговорността да обяви въстание, което ще причини много страдания на българите, ще даде безброй жертви, но и ще проправи пътя към свободата на България. Това е Тодор Каблешков – авторът на Кървавото писмо, завършващо с кръст, начертан с кръвта на първото убито в Копривщица заптие.
Георги Бенковски безспорно е сред най-открояващите се фигури във въстанието. Неговата конна чета, наречена „хвърковата“, остава легендарна в съзнанието на хората, а думите му отекват дълго:
Моята цел е постигната вече. В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да оздравее…
Панайот Волов, Георги Икономов, Васил Петлешков, Кочо Честименски, Цанко Дюстабанов, Бачо Киро, поп Харитон, Райна Княгиня…
Копривщица, Панагюрище, Батак, Брацигово, Перущица…
Историята помни своите герои, помни зверствата и реките от кръв, заляли градове и села. Сред революционерите, оставили своя отпечатък в организацията на въстанието, е и патронът на нашето училище – Георги Измирлиев, който не отстъпва пред думите на мюдюрина, а поема достойно присъдата си.
– Кажи, Георге, кажи, каквото знаеш, и ще те освободим.
– Всички са в тази работа и дете в майка е замесено в нея, но не мога да ви кажа кои са вътре!
Опитите на турската власт да потули зверските кръвопролития са неуспешни. Жестокостите, проявени при потушаването на въстанието, не остават скрити за света. В защита на бъларите се изказват чуждестранни писатели, журналисти, учени, сред които Виктор Юго, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев, Лев Толстой, Дмитрий Менделеев, Чалз Дикенс, Чарлз Дарвин, Джузепе Гарибалди, Оскар Уайлд, Джанюариъс Макгхан и много други. Дори и най-ревностният защитник на Турция – Уилям Гладстон, е потресен от случилото се и застава на страната на българите.
Ясно е, че българският въпрос трябва да се реши – по дипломатически път или с война.
На 11 декември 1876 г. в Цариград е свикана конференция, в която участие взимат великите сили. Турция отхвърля предложения проект за автономия и разделяне на Бълария на източна и западна. Пътят на войната остава единственият възможен.
На 12 април 1877 г. руският император Александър II обявява война на Турция. Започва освободителна война за България. До така чаканата свобода, покрита с жертвите на Априлското въстание, остават само няколко месеца.
Днес отбелязваме 148 години от избухването на паметното Априлско въстание, записало имената на своите герои с кърваво мастило.
