121. средно училище „Георги Измирлиев“ се намира в София, квартал „Гоце Делчев“. Открито е през 1972 г. като основно училище „Лилия Карастоянова“. През септември 1982 г. е приет първият IX клас и училището от основно става ЕСПУ „Лилия Карастоянова“.
През 1991 г. училището се преименува на 121 СОУ „Георги Измирлиев“. Патрон на училището става Георги Измирлиев, известен с прозвището Македончето – един от най-значимите български революционери и общественици. Участник в Априлското въстание през 1876 г. като помощник на апостола Стефан Стамболов и военен ръководител в I-ви Търновски революционен окръг.
Георги Димитров Измирлиев е роден на 21 април 1851 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград). Израства в многолюдно българско семейство със седем деца – Михаил, Андон, Сотир, Никола, Стефан, той (Георги) и Еленка. Баща му е уважаваният търговец Димитър Измирлиев, който е един от спомоществователите за построяването на местната черква и училището. Майката – Тона Икономова, произхожда от известен бунтовен род от Берово, тя е сестра на възрожденския деец Димитър Икономов-Рибнишкия поп.
Начално образование Георги Измирлиев получава в родния град Горна Джумая. От 1864 г. до 1867 г. се обучава в прогимназията в Сяр. Тук за първи път се докосва до идеите на българските революционни идеолози, между които е Георги Сава Раковски. Не след дълго Георги Измирлиев заминава за Цариград, където продължава образованието си като стипендиант в Главното българско класно училище.
След като завършва, е назначен за учител в българското основно училище в цариградския квартал Айнал чешме.
Под влияние на идеите за национално освобождение, които намират широк отзвук в неговото съзнание, Измирлиев изоставя учителската практика, и през зимата на 1873 г. постъпва във военното училище в Одеса. В края на 1874 г. е зачислен на стаж като портупей-юнкер в 59-и пехотен Любленски полк.
След среща с Христо Ботев, младият офицер напуска военното училище и заминава за Гюргево. Като един от младите ентусиасти, подготвили най-мащабното по своя обхват и значение въстание от предосвобожденската епоха, той участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Избран е за помощник-апостол и военен ръководител на I-ви Търновски революционен окръг с главен апостол Стефан Стамболов. В определения за действие организационен окръг Македончето пристига през януари 1876 г. Получава революционното прозвище Русещето, което се налага поради тайния характер на революционната дейност.
Младият Георги Измирлиев преминава река Дунав на 13 януари 1876 година и първоначално се среща с баба Тонка в Русе. След това пристига в град Горна Оряховица, определен за център на революционния окръг.
В рамките на три месеца Георги Измирлиев разгръща активна агитационно-организационна и военно-подготвителна дейност. Възстановява създадените още от Левски революционни комитети, учредява нови (в Нойчовци, Гарванов камък, Върбовци, Драгижево), определя подходящите места за преминаване на чети през проходите в Стара планина и пр.
Априлското въстание е обявено на 20 април 1876 г. в Копривщица. Вестта за преждевременно обявеното въстание в ІV-и революционен окръг пристига и в Горна Оряховица. Тук на 25 април се провежда окръжно събрание, на което присъстващите апостоли решават на 28 април да последват другарите си.
При опита за въстание, поради предателство, група революционери, сред които Измирлиев и Иван Панов, е заловена от османската власт след престрелка в Горна Оряховица на 26 април и арестувана.
Осъден е на смърт чрез обесване на специален османски съд, свикан в Търново, а след произнасянето на присъдата е откаран за изпълнението й обратно в Горна Оряховица.
Пред съда Георги Измирлиев нито за миг не губи самообладание и пред комисията заявява:
Аз съм въстанал с цел да освободя отечеството си, това е дълг на всеки българин, това е желанието на целия български народ. Свободата е свято нещо, всички българи я ищят, без изключение!
Макар и жестоко изтезаван, Измирлиев не предава другарите си:
Останала ми е само една душа, ако щете земнете и нея, па ме оставете на мира и не ме питайте повече!
Един месец след залавянето му, на 28 май, бесилката е издигната. Щом заптиетата го повеждат, Измирлиев се обръща към поп Йонко:
Дядо попе, ти ме знаеш отгде съм… Виж как се мре за България…
Сам слага въжения клуп на шията си с думите:
Колко сладко е да се умре за свободата на отечеството!
Нашето училище с гордост носи името на този пламенен революционер, отдал живота си на святата цел. Помним делото и саможертвата му!