На 24 май, един от най-светлите пролетни празници, българският народ се прекланя пред паметта на св. св. Кирил и Методий – създателите на първата славянска азбука – глаголицата. Писмеността става основа на старобългарската култура, а нашият език – един от основните, наред с еврейски, гръцки и латински, на които е можело да се проповядва Божието слово.
Всяка година ученици от всички краища на България участват в тържества, посветени на духовния подвиг на двамата братя Кирил и Методий.
През 1892 г. в Русе поетът Стоян Михайловски написва стихотворение, посветено на солунските братя и тяхното дело. През 1901 г. пък учителят по музика в Ловешката гимназия Панайот Пипков написва музика към него с тебешир на дъската по време на час. И така това стихотворение се превръща във всеучилищен химн, който пеем и до днес.
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
Честит празник, скъпи ученици, родители и учители!
„Образованието е болезнена, дълга и трудна работа, която трябва да се изпълнява с доброжелателност, чрез наблюдение, предупреждаване, с похвала, но най-вече чрез пример. Защото най-важното явление в училище, най-поучителният предмет, най-живият пример за ученика е самият учител“.
Вярваме, че пламъчето на знанието, което палим днес, един ден ще се разгори като неугасим огън.
