Днес отбелязваме 148 години от гибелта на поета, революционера, журналиста и човека Христо Ботев.
Днес почитаме светлата памет на всички герои, загинали за свободата на България!
Свеждаме глави и се прекланяме пред смелостта, жертвоготовността и героизма на онези борци, обезсмъртили имената си в боя.
Защото „…тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“
На Ботев
…А ти си млад, на двадесет и осем…
Но в теб въпроси страшни се кръстосват…
Кажи ми, в таз борба, тъй страшно кратка,
наистина ли и смъртта е сладка
и там, сред пролетните горски листи,
наистина ли ти не се замисли
поне за миг, поне за малко време,
че жив ще бъде този, който дреме,
а ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен
и после – вълк и самодивски устни…
Не. Ти си мислил. Ето писъмцето,
което почва с “Мила ми Венето…”,
което свършва не със вик, не с дума,
а с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна, и макар опасна,
тя все пак е наистина прекрасна,
от смърт родена – тя е вече жива,
и знам – абсурдно е, но е щастлива,
защото няма никаква причина
освен една – със името Родина.
Недялко Йорданов
