„Българийо, Отечество… родино, майко, земьо“… по различен начин се обръщат поетите към онова свято кътче земя, голямо колкото „човешка длан“. Безмерна е обичта им, щом говорят за героите, чиито кости се белеят по скалите, а кръвта им е попила в черната поробена земя.
Дълги години България я е нямало на политическата карта на Европа. Не просто години, а векове – тъмни, мрачни векове на робско потисничество, на отнета свобода.
Но дори и в мрака е покълнало семето на вярата в душите на ония българи – „рицари по природа, за които пречките и премеждията са били стихията, в която се каляват силите им“. Вяра, „избуяла като исполински бор“ и вплела корените си здраво в сърцата на мъже, жени, деца и старци.
Днес се навършват 147 години от Освобождението на България.
Днес празнуваме глътката свобода, отвоювана с реки от кръв.
Честит празник, българи!
НА ШИПКА Е ТИХО
На Шипка е тихо. Героите спят
под цъфнали храсти и росни ливади.
Орли над покоя им ревностно бдят,
душите прегръща им вятърът хладен.
Лъв каменен, там, на върха е на стража,
към дните ни бъдни е поглед отправил.
Пред него оттеглят се ордите вражи,
кръв, сълзи покриват земята корава.
На Шипка е тихо. Балканът мълчи,
снагата си свел е пред славна победа.
Звездите в небето са божии очи,
че Господ свободна България гледа.
Ивелина Радионова
Спете спокойно, герои! Ние ще ви помним! Навеки!
