В календара има една дата изписана с червено, а зад нея стоят пет века изписани с кръв!

Векове, с развалини димящи, църкви осквернени.

Момци посечени, девойки обезчестени, вдовишки сълзи, робски окови …

Но България има свойте герои!

Те смело крачат по хайдушки пътеки.

Те доблестно влизат в нелегални комитети.

Те обливат с кръвта си Батак и Перущица.

Те лазят по стръмните урви на Вола.

Те не отстъпват, кога надежда се не види …

Те, преди 145 години слагат край на най-дългото и трагично изпитание в историята на нашия народ.

Те изписват с кръвта си най-святата дата – 3-ти март.

Те извоюват най-големия ден на България – Освобождението!

Нашият патрон Георги Измирлиев казва:

„Аз съм въстанал с цел да освободя Отечеството си,

това е дълг на всеки българин,

това е желанието на целия български народ.

Свободата е свято нещо!“

Това което знаем и помним за великите моменти от нашата история ни дава вяра и надежда, дава ни самочувствие и осмисля нашата национална идентичност. Прави ни горди. Прави ни свободни. Свободни, не за да правим каквото си искаме, а за да не трябва да правим това, което не искаме!

Вечна слава и дълбок поклон пред всички безсмъртни  и велики герои, осеяли с костите си  родната земя, за да бъдем свободни и щастливи- ние и нашите деца!

Честит  Националния празник българи!

Да живее България!