Представете си една поробена и окована страна, където хората са подложени на нечувани унижения и зверства. Някогашните величави крепости – разрушени. Прекрасните дворци – разграбени и сринати до основи. Хиляди и хиляди принудени да приемат чужда вяра. Хиляди продадени в робство. Църквите – вкопани в земята, защото според законите на поробителя не можело да бъдат по-високи от човешки бой. И навярно най-страшното – кръвният данък. Едва ли може да се измисли по-безумна жестокост от това да отнемеш невръстни деца от родителите им и да ги превърнеш в еничари, фанатични потисници на собствения им народ.
Пет века под жестоко турско иго. Петстотин мрачни години, в които обаче пламъкът на надеждата и вярата все още мъждукал, а през април 1876 година се възродил със сила и мощ.
Народът въстава. Няколкото дни на опияняваща свобода са заплатени скъпо – с реки от кръв, с безчет избити в Батак, Перущица, Брацигово, Панагюрище…
Чудовищните жестокости потрисат цяла Европа. След кървавото потушаване на Априлското въстание българските ужаси заемат първите страници на световната преса.
Свиканата в края на 1876 г. в турската столица посланическа конференция търси решение и предлага на турското правителство да създаде две български автономни области: Източна със столица Търново и Западна – с център София. Турският режим отхвърля проекта, което довежда до Руско-турската освободителна война.
През април 1877 г. руският император Александър II с манифест обявява война. В състава на руската армия влиза Българското опълчение, в което се включват хиляди българи, които доказват пред света своята сила и доблест.
Стремителното настъпление на руските части изненадва турците. Град подир град преминават в ръцете на освободителите – Свищов, Никопол, Бяла, Търново. Във всяка война настъпват мигове, когато от победа до поражение има само крачка. Руското командване допуска грешка, като оставя Шипченския проход под защитата на оскъдни сили – българското опълчение и непълния Орловски полк, общо около 7500 бойци. Срещу тях се задават 27 000 турски войници и 48 оръдия. Започва Шипченската епопея! Най-драматичното сражение в цялата война. Българските опълченци доказват на света с кръвта си, че родината им е заслужила своята свобода.
Грешка в руското командване е причина и за тежките боеве при Плевен. Едва с идването на опитния стратег ген. Тотлебен блокираният от турците Плевен пада. Тогава генерал Гурко преминава Балкана и превзема София. Османците започват да отстъпват. Пада Одрин. И Османска Турция иска примирие.
На 3 март 1878 г. е сключен историческият Санстефански мирен договор. България отново е свободна!
Нека знаем! Нека помним, че нашата свобода не е подарена. Изстрадана е. Извоювана с кръв.
