Капризите на Баба Марта – единственият месец с женско име, са родили много предания и легенди.
Баба Марта е старица с променлив нрав. Тя е единствената жена сред дванадесетте месеца. Сестра е на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари). За да не я разсърди, рано сутрин на нейния празник стопанката на къщата мята на плета или на някое дърво червена дреха или постелка. Види ли, че я посрещат с червено, Баба Марта е усмихната и благосклонна.
От дълбока древност белият и червеният цвят имат жизнено важно значение в живота и обредите на българите. Те свързват двата свята и обединяват мъжкото и женското начало. Червеният цвят е цветът на кръвта, сърцето, силата. Бялото пък олицетворява чистотата и женското начало. Ето защо се вярва, че мартеницата притежава силата да предпазва от злите сили. Тя е символ на здраве, любов и дълголетие.
Запазили са се различни легенди за произхода на мартеницата. Една от тях, съчинена вероятно след Освобождението, ни връща във времето на хан Аспарух, когато хазарите опустошили неговата родина и пленили сестра му Хуба.
Хан Аспарух тръгнал да търси нови територии, където да основе държава, и щом стигнал до днешните български земи, изпратил сокол до сестра си, за да я извести. Съобщил й, че е намерил райско кътче земя на юг от Дунава и се е заселил там.
Хуба успяла да избяга от хазарите и за да предупреди брат си, че идва, вързала бяла копринена нишка на крака на птицата. Соколът я завел до новата земя, но го простреляли и нишката се обагрила в червено.
Като научил радостната вест, че сестра му е пристигнала жива и здрава, хан Аспарух наредил да окичат войниците му с бял и червен конец. Двете нишки следвало никога да не се разделят, защото преплетени символизират единството на българите.
Честита Баба Марта!
