146 години от Априлското въстание

Историята увековечи имената и делата на всички онези горди, пламенни и жертвоготовни българи, които без време прегърнаха черната земя.

Нека да знаем, да помним и да преклоним глава в знак на почит към светлия им подвиг.

Днешната наша свобода има безброй мъченици – херои, българи, наши братя, които умиха лицето на България и направиха да пригърми името българин по четирите края на света; гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин… Имаха воля железна, характер несъкрушим и обичаха горещо своето отечество.

Захари Стоянов

Тези българи не доживяха свободата на родината си. Тях отдавна ги няма, но земята им диша, пръстта под нозете ни днес тупти свободно, а имената им отекват и будят гордост и преклонение.

ЗЕМЯТА НИ ОСТАВА ПОДИР НАС

Под синята дъга на ятагана
за плач и клетви не остана глас.
Мъже бъдете, братя, мрене няма –
земята ни остава подир нас!

Какво е нашият живот – звездица
връз тъканта на синия атлаз.
Гори човекът – стръкче, цвете, птица!
Земята ни остава подир нас!

И всеки удар, всяка болка, мъка
как над душата наша нямат власт,
щом знаем, че след вечната разлъка
земята ни остава подир нас.

Докрая нейни в битката голяма
със всеки порив, всеки дъх и страст!
А туй, че няма да ни има – няма...
Земята ни остава подир нас!

Андрей Германов

Днес отбелязваме 146 години от Априлското въстание.

Споменът за него е облян в кръв, споменът за Копривщица, Панагюрище, Батак, Брацигово, Перущица… разтреперва, разплаква, но носи и светлина, и вяра. Тези събития трябва да се помнят, за тях трябва да се говори. Децата ни трябва да знаят!

Поклон пред онези герои, които ни завещаха минало, изпълващо ни с гордост!